It’s been a hard night’s day

posted in: обично | 1

Благодаря на всички, които дойдоха и останаха до последно, и на тези, които си тръгнаха по-рано (да, знам, че четвъртък е кофти ден), и на онези, които не можаха да дойдат, макар да са искали, и на другите, които не са искали, и на онези, които не успях да поканя, и на всички хубави хора по тази земя… за пожеланията, за усмивките, за вълшебните думички „много те обичам(е)“, които чух много пъти от различни хора снощи, и за цветята (много хубаво мирише вкъщи тази сутрин), и за подаръците, танците, граченето по микрофоните, смеха…

Наистина много благодаря, защото днес, въпреки че съм спала само 4 часа, очите ми лютят (2-та литра кола въобще не помогнаха), още ми е трудно да се държа във вертикално положение, а вече е 4 следобяд, краката ми са подути, а главата преди малко се прибра… чувствам се страшно жива, енергична, светла и щастлива, че ви има!

ПП: И разбира се, специално благодаря на Ани за най-милата картичка! Знае тя, че Пухи ми е слабост и ако не на живо, поне на рисунка ще мога да му се радвам. :-*

pouh_card1

One Response

  1. I should be sleeping like a log :)))

    Какво се оплакваш с тия 4 часа, аз ги добутах само до 2 и половина, но пък още си тананикам Time :))) Кога пак ще имаш рожден ден? ;)

Leave a Reply