По това време на нощта

Изплютите въпроси плуват
из въздуха като кълбета от цигарен дим
А ние сред прегърнатите сенки
очи в очи по спомени тъжим

И питаме защо и как
Картината ни все по-сива става
И чудим се дали, все пак,
минутка още времето продава
Ако не – да си откраднем, а?…

Едно се чудя само –
кръстът, нарисуван на стената
от уличната лампа и прозореца,
свещен ли е
или просто слагаме кръст на всичко?

По това време на нощта
убиец е само самотният дявол
А хората,
скитащи по прашни тротоари,
самотни ангели са те
Нека не се страхуваме от тях, нека излезем

Но ти искаш да говорим
Добре, нека говорим
НЕКА е добро начало за разговор

А ако ме попиташ
как се чувствам отвътре
Честно ще ти отговоря,
че част от мен –
някой важен чарк от цялата машина за пера
неочаквано си взе почивка
и замина на ваканция
И да викаш,
и да упрекваш
никой няма – празно е

По това време на нощта
аз съжалявам че сме двамата
неподвижни в капана на мрака
и на студените циментови стени
Аз съжалявам, че трябва да говорим,
когато толкова ми се мълчи

Иска ми се да сме неми
и слепи
И да можем само да вплетем езици
в една целувка за цяла нощ
Целувка – ключ към мълчание

А утре, когато се събудим слети
да не съжалим
нито за миг
за думите,
които тази нощ не си казахме
под кръста, който луната нарисува
през решетките на прозореца
КРЪСТ
,
в който да повярват двама…

Прекрасен превод или по-скоро художествена интерпретация на Борис Жеков-Duende на една от най-любимите ми песни.

Все още си чакам Blind Curve. Колко години минаха, откак ми обеща? 5? Е, още 5 ще почакам, ако трябва… :)

Впрочем, винаги ми е било чудно що за птица е Фиш?!… Голяма, това е ясно :), но някак неестествено е как тази двуметрова грамада с ужасните си дрехи (80-те, хубаво, ама да ме прощава)…, изплаква най-нежните, най-красивите неща, които съм слушала…

Leave a Reply