Анжело,

posted in: поетично | 4

тези две стихотворения са най-тъжните неща, които съм чела напоследък. Толкова е хубаво, че чак е ужасно!

Порових се, авторката се казва Бояна Петкова. Не съм сигурна, че искам да чета другите й стихове…

(трябваше да позволиш коментар в блога си, за да не се налага да пиша тук…, но вероятно е защото заслужава да бъде разпространено)

4 Responses

  1. знам прекрасно коя е авторката, мила. знам и кой как ще реагира, в т.ч и ти така.. :)
    в усещането за споделена емпатия влиза, а то е толкова финно вибриращо от подобни реакции:)
    ама понякога знам и твърде много да знам и това взе да ме плаши, че нищо не знам, хаха. неслучайно най-хубавите връзки и отношенията са между хората от 80те и донякъде 90 те споделящи прости и ясни им истини..


    изпращам ти малко Буковски, навремето неговата Свобода ме зарази окончателно да живея макар и

    „докато получат твоята книга, ти
    не си вече в
    книгата си.
    ти си на следващата страница,
    следващата
    книга.

    хората четат себе си в книгите преправяйки,
    което им е нужно и махайки, което
    не им е.

    предпочитам да ме намерят
    мъртъв върху тази пишеща машина
    както
    (ха!ха!ха!)
    някой критици мислят
    че вече
    съм.

    няма значение:
    нуждая се единствено от
    своите пишещи
    пръсти

    и нищожно
    количество
    болка.“

    и

    „O, да,
    има и по-лоши неща
    от това да си сам,
    но често отнема
    десетки години,
    за да го проумееш.
    и най-често
    когато го направиш,
    твърде късно е,
    а няма нищо по-лошо
    от това
    да е твърде късно“

    мисля си, че Буковски винаги ми е навреме някак си..

    хе, за мусаката в неделя и ти имаше принос, обели картофките, бърка заливката, а между другото и спретна страхотна салата, изцеди и фреш сока и най-вече диджействаше с флойд. колко му трябва на човек да ощастливи някого като мен, примерно :))
    усмихвай се ти.
    сега като ни застигнат благодарностите и пожеланията на колегите ти…
    ще им дадем път да ни подминат ;)

    целувки:)

  2. А аз наистина нищо не знам.

  3. :)
    знам кое ме затваря в книгата на буковски, знам точната страница, знам че нямаше как да не сбъркам пътя..
    но както да е. пуснах ти обещаното, разказът, с повече пояснения:)

  4. Яна пише наистина много добре и има още доста неща, които бих ти препоръчала да прочетеш, наистина. Може и в блога й (http://ljato.wordpress.com). Имам един брой на сп. Пламък, в който са публикувани стихове и на двете ни, от там имам едно любимо стихотворение нейно, ако все пак си промениш мнението и решиш да почетеш още, ще видя дали го няма в нета да ти дам линк :)

Leave a Reply