Масленките…

… решиха да станат бисквити, въпреки че спазих абсолютно дословно и без грам импровизации рецептата. В средата обаче станаха леко глетави, та реших да ги изсуша с още печене. Те взеха, че съвсем изсъхнаха.

И сега правя бисквитена торта.

Животът е шарен – никога не знаеш, като тръгнеш от едно място, до къде можеш да стигнеш… :)

7 Responses

  1. всичкото е въпрос на импровизация…
    дам.
    :)
    а пътят е все един и същ…
    където и да те отведе :)

  2. .. можеш да стигнеш и до човешките безграничности, ан

    а там в момента съм единствено аз, поздрави:)

  3. във връзка с това, че тук хората започнаха да се припознават навсякъде..
    тъжно

  4. Аре стига с тая тъга! Аман от печални образи…

    „Какъв ти тук ужас?
    Той пеел човека
    Това е прекрасно, нали?“

    :)

  5. няма по-прекрасно от това!
    което ме изстрелва в космоса от щастие

    целувки съкровище :-)

  6. Хей, Кума!
    Гледам нещо напоследък „ти е тръгнало“ на сладкиши, което ми напомни, че съм ти обещала рецептата за изварения сладкиш, който яде у нас, след ребърцата на Чичо. Ето я:
    Както си спомняш, сладкиша е двуслоен, но понеже това отгоре не е нито тесто, нито крем, нито пълнеж ще ги кръстя просто ОТДОЛУ и ОТГОРЕ.

    ОТДОЛУ:
    1/2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. брашно, 1 малко пакетче масло. Размесват се хубаво да стане „на трохи“, разстилаш го в намаслена тавичка леко повдигнато по края.

    ОТГОРЕ:
    Забъркваш 4 яйца с 1 чаша захар, добавяш 1/2 кг извара, 1/2 кафена лъжичка бакпулвер и 2 шепи стафиди + 1 ванилия.
    Така забърканата смес изливаш бърху тестото и печеш на около 180 – 200 градуса до зачервяване.

    Да ти е вкусно!

    В заключение ще кажа само – МРАЗЯ „ФОНЕТИКА“!!!!!
    А ТЕБ ТЕ ОБИЧАМ!

  7. Аз вас повече! ;)))

Leave a Reply