Кекс

Кекс бе. Дето се прави от тесто и се яде! :)

Та не е чак толкова странно да правиш кекс в 1 през нощта. Трябва само:

1) да си малко луд;
2) предния ден да си си купил миксер с ваничка и като дете да му се радваш;
3) досега да си избягвал правенето на тестени изделия, защото изискват строго спазване на пропорциите,
4) а ти така да мразиш такива спирачки на въображението;
5) да си изпил 1-2 водки с Димето, а тя да те смачка на две игри Дженга и една Скрабъл (76 точки!!! she’s got a devil in her heart); да я изпратиш с натежала от мъка душа;
6) гениалната мисъл: „Ма на мен ли ще ми се опре някъв си прост кекс?“ да блесне внезапно в главата ти;
7) някой любезно да ти е предоставил бабината рецепта за вкусен и лесен кекс, забравяйки да спомене колко брашно трябва да се сложи,
8) а пък брашното от друга намерена из нета рецепта да ти се стори твърде много; „Защо ли нищо не пише за кисело мляко? Я да сложим малко!“; после пък да се получи твърде воднисто и да добавиш още брашно,
9) т.е. отново да правиш всичко „едно към гьотере“;
10) да си спомниш с известно количество закъснение, че така не се прави с тестените неща!

Резултати след толкова експерименти „на око“:
– Тестото стана повече, отколкото трябва. Съвсем логично.
– Наложи се да го пека по-дълго, на температури и режими по усмотрение, докато тъпата клечка, по-точно дървен шиш, най-сетне излезе сух след 10-тото боцкане.
– Кексът откачи! Така бухна и издивя, че накрая се нацепи. Хем се спрях навреме, че ако бях сложила цялото пакетче бакпулвер, както беше по рецепта, вероятно щеше да избие котлоните и да достигне тавана… Все пак се получи доста абстрактен и донякъде красив нетърсен ефект.
– Бушонът в кухнята изключи, но той така си прави.
– Сама възкликнах на себе си: „Нееее, Анке, не си наред!“
– Но май се получи! Мек е, не е прегорял, нито глетав, нито твърде сладък. Жалко, че е от най-простите и няма разни ядки, глазури и други екстри, но нищо – другия път ще бъда по-смела!

Утре, ако колегите оцелеят, може да излезе сладкар от мен!

Ми да, някои стават художници, други – поети, трети – изплюти… Аз пък ще стана сладкар!… Като порасна. :)

7 Responses

  1. Ах тииииии! Как можа да ме разкараш и тогава да се захванеш с веселата част! Гадина такава! :))))) Ще пиша в книгата за оплаквания :P Даже вече пиша :))

  2. Ми тебе ти доскуча от толкова бой върху мене и ти се доспа… Кво се оплакваш? :)

  3. оооо (и ръкомахане) сега кажи и че го изяде самичка, грух! :))))

  4. Как бе, колегите останаха доволни! Ометоха всичко за 30 мин! :)

  5. разменям следващият кекс за разказ:))
    написах ти го, малко непълен, де. Ку! :-)

  6. Следват масленки! ;)
    Разказът е чуден! Довечера с топло коняче ще го пропътувам…

  7. и палачинки!!:))
    както и идея да пропътуваме отзива докато ги забъркваме този уикенд.. имам спешна нужда да ви видя. с рали :)

Leave a Reply