12

posted in: изгледано | 0

Новият филм на Никита Михалков много ме впечатли, макар да се води римейк на класиката 12 разгневени мъже, а аз по начало не харесвам преразказите. Силни образи, изиграни от великолепни актьори. Емоционални и поучителни житейски разкази, които ти се струват много руски… нашенски, а всъщност са общовалидни. Усещането, че гледаш театрална постановка, е неизбежно – цялото действие се развива в една физкултурна зала, много ярко изразени монолози и тук-таме доста наивни моменти.

Един от тези монолози ми се запамети в главата.

Един от заседателите разказва за живота си преди години. Бил амбициозен млад научен сътрудник. Физик. Имал красива и умна жена, работела 3 смени, за да може той да се концентрира върху своето изобретение. След 3 години усилен труд той се връща у дома с едно потупване по рамото и 50 рубли. Никой не се интересува от неговото изобретение. Пропива се, жена му го напуска, целият му свят се разпада. Веднъж пътува в метрото, безобразно пиян и смърдящ, отново досажда на пътниците и мислено се моли, умолява, някой да го изхвърли от влака, за да може най-после всичко да приключи – дотолкова намразил себе си. Но всички отвръщат глава с погнуса. Едно дете, момиченце, сгушило се в майка си, прошепва: „Мамо, страх ме е. Този чичко е лош!“ А майката казала: „Не, миличкото ми, той не е лош. Просто му е много лошо.“

*

Не се чувствам гузна, че ви развалям кефа от гледането, защото има още 11 интересни истории. ;)

Leave a Reply