Любовта на жената

posted in: разбъркано | 1

По принцип не вярвам в зодии и предопределености, но преди около 2 години прочетох нещо, което ме удиви. Някои неща въобще не пасват, за други ще си замълча, но един пасаж не ми излезе от главата вече толкова време:

Риби е онзи тип жена, която няма никакво желание да доминира мъжа – с удоволствие ще ви остави да й палите цигарата, да държите палтото й, да й спирате такси. Единственото, което иска е да я пазите от лошите, да се гуши в силните ви рамене и да ви гледа предано. Тя може толкова да не яде и да не спи, колкото копнее да принадлежи някому. Момичето Риби е убедена, че вие – нейният мъж, приятел, брат или баща сте най-силният на Вселената и само вие можете да я опазите от вълците, които искат да я отмъкнат като Червената шапчица. А пък вас, както си ви знаем колко са ви слаби ангелите, съвсем малко ви трябва да и повярвате, нали?…

А дали това не важи за всички жени? Това маниакално изискване Той да е „най-силният на Вселената“. Не е ли пагубно? Не е ли тежко бреме? Кой е съвършен, по дяволите? И всеки път, когато Той съгреши, когато прояви слабост или неувереност, любовта отслабва ли?

А каква е любовта на мъжа? (освен че минава през стомаха :)) Та той не иска жената да е силна. Даже напротив – той ще я обича още повече, когато тя е слаба. Беззащитна, уязвима.

Всъщност нищо ново не казвам – гледайте Идеалният мъж в Народния театър. :) Последната постановка, която много ми хареса.

One Response

  1. „Това маниакално изискване Той да е “най-силният на Вселената”. Не е ли пагубно? Не е ли тежко бреме?“

    Не, не е. Тя просто го вярва :)

    Впрочем, не знам дали е вярно – имах едно гадже Риби, което ми контрираше самочувствието по всевъзможни поводи (не че се оплаквам ;)

Leave a Reply