Тулибудибудачю

posted in: озадачено | 1

Признавам си, когато гледах за пръв път този музикален шедьовър Кен Лий, се смях със сълзи. Гледах го отново, този път „вниквайки“ в текста, и открих, че сам по себе си той е гениален. Сълзите бликнаха отново.

После, (доложиха ми, щото аз телевизия не гледам) каката била гостенка при Азис. Ми, дет се вика, заслужават си един друг.

На някакъв концерт на Мюзик айдъл се появи като специална гостенка. Публиката – на крака, бурни овации, а каката пристъпваше тежко-тежко като оперна прима в тясната с поне 2 номера надолу рокля. Този път беше понаучила оригиналния текст, но си държеше на гезажу заватена лечюмо. Оправдах продуцентите, в крайна сметка длъжни са да изстискват, докато капе. Щом народът иска сеир, те трябва да им го предоставят.

В кенефното сутрешно четиво 24 часа имаше цели 2 страници обстойно интервю с мадамата. ОК, без това тоя жълт парцал не е критерий.

Но когато Л. ми каза, че в някакъв пиано бар в събота пяли Кен Лий и в цялото заведение хората много се забавлявали, припявали, танцували… Е това ми дойде в повече! Тоя народ е полудял! Вече не е смешно, а тъжно. Това е като да гледаш проф. Вучков извън Господари на ефира. Мама му стара, простотията няма ли свършване? И жълтото няма ли да излезе от мода???

One Response

  1. всъщност жълтото точно в момента е на мода ;)

    иначе и на мен ми дойде в повече с тази кака, колкото и да е смешна …

Leave a Reply