Куба: Началото

posted in: извървяно | 4

Обещание
Следващият път няма да е така. Вече си имаме Уилфред, който ще ни спести доста разходи и преживяването ще бъде още по-истинско. Защото този пръв път трябваше да разчитаме на туристически посредник за самолетните билети, хотелските резервации и трансферите. За да няма неприятни изненади. И все пак имаше доста. Вярно, не ни туриха по една ярко оранжева шапка и не се влачехме със стадото насам и натам, защото програмата беше индивидуална.

Но следващия път Уилфред обеща да си наемем къща на брега на океана, с 3 спални, кухня и удобства, която струва само 100 $ за цяла седмица.

Следващия път и Куба няма да е същата. За мен, а и за Л., това пътуване беше сбъдване на една съкровена мечта, защото видяхме фиделовата Куба.

Следващия път вероятно Уилфред и семейството му ще живеят на друго място. По-хубаво, надявам се.

А Уилфред… Не, всъщност нека стигнем дотам! :)

Програма
3 all inclusive нощувки в прекрасен хотелски комплекс във Варадеро – най-известният морски курорт в Куба и 4 нощувки в Хавана, в легендарния държавен хотел Nacional de Cuba, разположен на главния крайбрежен булевард. Иначе програмата беше волно-избирателна, както си я направим. И ние я запълнихме максимално за 8-те дни, прекарани в тази страна, но нека се опитам да спазя последователността.

Пътуване
2 часа с Lufthansa до Мюнхен + 11 часа с чартърен полет на LTU до Варадеро. И двете авиокомпании ме разочароваха. Най-вече последната, защото за такъв дълъг полет би трябвало да ти осигурят поне удобни седалки. А дори за мен беше тясно, какво да каже Л. В това отношение не могат да стъпят на малкия пръст на Air France.

Още на софийското летище срещнахме затруднение, и всичко по вина на туристическата агенция – билетите ни от Мюнхен до Варадеро не успяха да пристигнат в София до деня на нашето заминаване, та трябваше да ги вземем като пристигнем в Мюнхен. Само дето аз нямам българско гражданство и съответно европейско, и за Германия ми е нужна виза, та не искаха да ме пуснат без да покажа билет за Куба. Обяснението, че всъщност само ще седя в транзитната зона, а няма да влизам в Мюнхен, не можа да мине от първия път. Защото се оказа, че въпросното гише на мюнхенското летище, откъдето трябва да вземат билетите, се намира извън транзитната зона. Как да е, след дълги увещания ни пуснаха – последни в самолета.

В Мюнхен Л. ме остави да обикалям в транзитната зона, докато той излезе и вземе пустите билети. За 40 мин се чувствах като Том Ханкс в Терминалът.

4 Responses

  1. The Kuc Kon

    ma kade sa tvoite snimki ma ….. ne mi probutvai razni saitove …. molia !!!!

  2. Cymbaline

    С нетърпение очаквам продължението…Добре дошла,Ан, колкото и да ти завиждам :)

  3. Куконке, ти като малките деца – шаренко да е… Стой бе, търпение! Снимките се обработват. Пък и аз съм човек, и аз по кръчми ходя! ;)<BR/><BR/>Пепо, благодаря ти. Продължението си струва чакането, дано успея добре да го предам.

  4. Ама хайде де, много се бавиш! Давай втората част вече!!! :)))