A Day in the Life

posted in: разбъркано | 0

Понякога е нужно съвсем малко. Няколко приятни неща, които не си правил отдавна. Дребни, неструващи нищо, но толкова значими.

Понякога един единствен ден може да те зареди за седмици напред.

Да те покани приятел „на село“ на гости. Да пътуваш с влак за 8,60 лв в двете посоки. И докато влакът бавно се измъква от потъналата в мъгла и грижи София, да усещаш как постепенно изчезва болката, загнездила се в главата ти от седмици. А в ушите ти да интимничи дрезгавият глас на Сачмо, идващ от стария очукан уокмен, който не си докосвала от години.

Да свалиш часовника от ръката си, да захвърлиш далеч всички телефони.

Да се катериш 4 км до хижа Гургулица, за да пиеш истински билков чай и да се прибереш с ужасно приятна умора в краката. Да чуеш тишината. И онази птичка ей там…, която ти казва, че денят е хубав! (Мечо Пух)

Вечерта да се размажеш с червено вино и тежка скара в местната кръчма, а на сутринта да закусиш пържени филийки със сирене и сладко от грозде. Да помагаш в слагането на кисело зеле в буркани. И да си тръгнеш с 4 буркана „от продукцията“ (за сърмички и зеленце с пушени ребърца, ммммм) и едно несравнимо усещане за пълнота.

Кириле… Ти си знаеш! :-*