Островът на Гилмор

posted in: мелодично | 0

Пепо попита дали съм се сдобила вече с последния албум на Гилмор.

– Не още, но смятам. – отговорих.

Стана и се запъти към бюрото, взе един син диск, запечатан в целофан и небрежно ми го подаде.

– Заповядай, това е подарък!
– Ама как така, ами ти? – попитах учудено.

Той се усмихна.

– Е, това е четвъртият, който купувам. Всеки път, когато ходя в Билла, взимам по един. Просто не мога понеса мисълта, че този великолепен албум стои там и никой не го купува…

Това се казва пристрастен.

А албумът наистина е красив, дори да вземем само обложката. Вместо в кутия, дискът е прикрепен към корицата на книжка, която прилича на книжка с приказки. И наистина – тази музика те пренася в един наситен със звуци, цветове и вълшебство свят – светът на Гилмор, неговият остров.

Спомни нощта –
как спуснаха се те по стълба бяла,
изплетена от лунна светлина,
как минаха през детската площадка пуста,
през призрачната горест на града….

и как отново са деца –

ръждиви спомени полюшват ги високо,
пренасят ги на остров споделен,
сред бездна от мечти застинал,
в забравата си преблажен.

Лунен прилив ни залива,
един до друг сами лежим,
чертаем на звездите пътя,
красиви мигове броим…

Пусни нощта да плува покрай нас,
и нека води ни по пътя към звездите,
блещукат ярко…и са ни компас,
откраднали на слънцето лъчите…

Спомни нощта –
осеяна със жар, гореща, страстна,
в безлюден храм с горящи свещи осветен,
по улиците пусти заранта ни тласна,
подслон да търсим, покрив притаен…

мечтателят във нас, макар и да порастна
не дадохме го на живота в плен.

Пусни нощта да плува покрай нас,
и нека води ни по пътя към звездите,
блещукат ярко…и са ни компас,
откраднали на слънцето лъчите…

„On An Island“
превод: Борис Маринов