Лонг лив рок’н’рол!

posted in: мелодично | 0

Хипарски уикенд. Трева, жълтурчета, много бира и рок’н’рол.

Вчера отидохме доста късно – половината групи вече бяха минали. Балканджи пееха последната си песен и аз за пръв път ги чух какво представляват. Нищо че преди 2-3 години един приятел ми записа цял техен албум – така и не намерих нужната настройка да го преслушам. Малкото, което чух на концерта, ме убеди, че заслужават повече внимание.

Наоколо танцуваха децата на цветята с шарени дрехи, дълги коси и лента на челото. Усещането е странно – хем те усмихват, хем ти навяват тъжни мисли. Такива хора не са ли отдавна вписани в Червената книга на изчезващите видове?

Срещнах доста познати муцуни, които не бях виждала от години. Дори само заради това си струва да отидеш на такова мероприятие. (хахах, тази дума е сред любимите ми като банкет, съвещание и оперативка)

Сафо излязоха и някои от публиката ги освиркаха. Това нямаше да се забележи, ако глупакът водещ не обърна специално внимание. Групата представи новия си вокалист – едно дребно симпатично човече, на което се чудиш откъде вади тоя глас. Винаги съм изпитвала доза уважение към тази група заради китариста им Миро, който е твърде добър. Жалко, че авторските им неща са бозави и безлични както на повечето „модерни“ български рок групи като Те, Ахед и прочее. ММ поп звезди.

На Сънрайз изпълненията дори не отбелязах, Сепуко 6 ги изпуснахме, докато издирвахме нещо за хапване. Доста захладня, когато се появиха Блус Трафик, и ние си тръгнахме.

Днес обаче времето обещава да е по-благосклонно, а вечерта – по-блусарска. Обичайните заподозрени Васко Кръпков, Камен Кацата и Развигор Попов, плюс възродилите се наскоро Монолит. Заради Тони Чембъра ще издържа дори писъците на Звезди.

Рокът умря! Да живее рокът!