Не се занимавам с политика, всички са мошеници, то все тая, гласът ми ще потъне

Публикувано в: обществено | 0

„Не се занимавам с политика“

Не, ти не се занимаваш с политика. Да гласуваш не значи да се занимаваш с политика. Да отделиш няколко минути в една неделя, за да отидеш до съседното училище и да пуснеш едно листче в една кутия – това не е политика, а упражняване на човешкото ти право на глас.

Замислял/а ли си се за думата глас в този контекст? Ако не гласуваш, все едно си ням, безгласен, без мнение, не съществуваш. И после някак си не е учтиво да мрънкаш какви хора управляват държавата ти и защо наоколо е толкова скапано.

Освен това дори да не се занимаваш с политика, тя се занимава с теб, във всеки аспект от твоя живот. Затова твоят глас е важен.

Моля те, изгледай този клип, ще ти отнеме 1 минута и 7 секунди.

Виж и сайта на инициативата – там със забавни инфографики ти обясняват защо има смисъл да гласуваш. Ако ти трябват още причини – инициативата „Ще гласувам“ с прости думички разбива някои митове и клишета.

Ако и след това не виждаш смисъл да се разходиш за 10 мин тази неделя (05 октомври) до избирателната си секция, тогава, ок, не чети нататък.

(още…)

Когато душата похапва в „Параклиса“

Публикувано в: вкусно, прочетено | 0

Преди една година, когато покрай проекта за Мулти Култи картата на София ми се удаде възможност да обиколя и интервюирам най-различни и интересни хора от цял свят и да си говоря с тях за храната, корените и дълбоко пазените рецепти, се срещнах с Десислав Звънчаров, собственика на ресторант „Преди 10″. Безкрайно интересният ми разговор с него явно е оставил в съзнанието ми по-дълбоки впечатления, отколкото си мислех, защото една година по-късно, плахо следвайки крехките очертания на пътя, по който мечтая да вървя, вече мога да свържа точките. Дано ми стигнат силите, времето, средствата и волята да осъществя мечтата си, защото със сигурност ме очакват много приключения и нови светове. Каква е тя, засега няма да ви разказвам. Ще се чуе.

Вместо това ще ви разкажа за една книга. Десислав спомена за Пенка Михова и нейния ресторант „Параклиса“ във Варна още на първата ни среща. За огромно мое съжаление ресторантът вече не съществува и завиждам на всеки, който е имал възможността да го посети. Но някой ден, да е жива и здрава г-жа Михова, за мен ще е истинска чест да се запозная с нея и да й стисна ръката.

Когато душата похапва в „Параклиса“ на Пенка Михова е един невероятен труд, резултат на дълги години обикаляне, събиране, изследване, преживяване и пресъздаване на стари български рецепти и традиции.

(още…)

Тази спонтанност…

Публикувано в: обично | 0

DSCF3073

Най-обикновен съботен следобед. Получавам съобщение от Вики: „Нали сте вкъщи? Ще мина да ви оставя нещо.“ Била на село при баба. Попита дали обичам орехи.

Идва по-късно и ми връчва тази чудесна цъфнала саксия с четирилистни детелини и пълна торба с еко-био-зелени неща, ухаеща на току-що откъсната мента (само малко ром, лайм и сода ме делят от мохитото :)) Имаше и бонус – бурканче с малко етикетче на капака, на което някой ръчно изписал м-ни. Сладко от малини.

(още…)

В 10 точки: Лондон, част 2

Публикувано в: извървяно | 2

<< Към част 1

4. Пазарите, ах, пазарите!

Навсякъде, където отида, не пропускам да посетя поне един местен пазар. В Лондон успях да видя цели пет, като голяма част от тях бяха неделни.

Billingsgate Fish Market е по-скоро за продажби на едро и в 7 сутринта половината стока вече беше разпродадена. С майка ми успяхме да си вземем скариди и морски раци, без да ни се скарат, че се пречкаме. Мрънкането ми за ставането в 6 ч моментално изчезна – бях адски щастлива, защото в България е абсурдно да намериш толкова пресни раци, още повече за 1,50£/кг!

(още…)

1 2 3 91