In An’s Kitchen

След повече от година кумене и мъдрене, най-после осъществих идеята си да изкарам кулинарните публикации встрани от този блог. Миграцията ще е продължителна, защото всички рецепти ги проверявам и пиша наново. Така че, ако ви изчезне някоя статия или рецепта оттук, да знаете, че ще я намерите в:
In An’s Kitchen :)

Виетнамците в България

Вероятно малцина от вас знаят, че понастоящем виетнамците в България за под 700 души, в т.ч. и децата от смесени бракове.

Някога виетнамците в България наистина са достигали десетки хиляди. Дошли по академичен път студенти и аспиранти (като майка ми) или по договора между двете страни строителни работници, някои си заминават с приключването на обучението или договора, но немалка част остават в България със семействата си или създават такива с българи.

През 90-те години на миналия век нова вълна икономически имигранти залива България, а заедно с тях евтините азиатски стоки и реплики на маркови дрехи напълниха сергиите на Илиянци и Битака. Всички идваха с надеждата за по-добър живот за техните семейства.

С годините обаче виетнамската общност в България постепенно се стопява. От десетки хиляди една част мигрират към светлия Запад, но мнозинството се връща обратно в родината – дали заради главоломно развиващата се икономика и подобряващите се условия за живот във Виет Нам или заради твърде големите очаквания към пазара и възможностите за бизнес в България, които са останали без покритие.

Има още

София е шарена и вкусна!

header

След успешната презентация за Виет Нам през април, милите девойки Звезда и Бистра от Мулти Култи Колектив ме извикаха да помогна в следващия им много интересен и забавен проект: мултикултурна карта на София. Аз искрено им благодаря за тази възможност, защото се запознах с най-различни хубави хора, научих много нови неща (включително как се избира патладжан, който да няма много семки и да не горчи :)), събрах цяла кошница с лични, топли и вкусни истории и открих, че независимо от националността и цвета на кожата, всички хора на тази земя се усмихват еднакво топло и мило при спомена за гозбите на своите баби.

Има още

Приспиване*

* Така би трябвало да преведат ru. Но те я преведоха люлчина песен. Безспорно е по-поетично.

Ru

Като изключим няколкото дребни неточности в транскрипцията на думи и имена (видими само за виетнамец, който чете български :)), романът „Ru“ на Kim Thúy е великолепен.

Първата книга, която прочетох два пъти един след друг!

Има още

Перлите на Далечния Изток

Един от наистина приятните моменти във виртуалното общуване е когато напълно непознат ти пише, за да ти препоръча филм, музика, постановка или друго – ей така, защото може би ще ти хареса. Благодаря на Ивелина Неделчева за припомнянето колко е хубаво да ходиш на вечерно кино и за това, че отново ми се гледа „Индокитай“. :)

Има още

Време разделно

Алекс ме цитира в своя пост. Ако трябва да бъда честна, тъжните размисли, които ме терзаеха в последните седмици, нямаше да видят бял свят, ако не беше тя.

Изненадващо е за мен самата, но се оказах много по-толерантна, отколкото давам вид. По-демократична от хора, които са видимо по-тихи, деликатни и умерени от шумната и емоционална Ан, която някои от вас познават добре. Всъщност винаги се стремя да приемам различията като нещо естествено, дори градивно - от вкуса към дрехите и музиката до погледа към света и степента на чувствителност към случващото се наоколо. Дори ми е по-любопитно да се вглеждам в различните хора, търсейки в тях стойностното, на което мога да се уча.

Има още

Не са глупости, мамо.

И не е прищявка. Пет вечери поред десетки хиляди хора не са излезли по улиците от глупост и прищявка.

Те са млади, стари, на колела, на скейтбордове, с децата и внуците си на рамене. Те са усмихнати, мирни, културни и събират боклука след себе си. И са много красиви!

Има още

Протестирам.

И агитирам. Това правя тези дни. Такава Facebook активистка съм станала, че не мога да си спомня какво аполитично същество бях само допреди четири дена.

Струпаха се толкова много ценни неща, които ми се иска да ви споделя, но ще се спра само на най-актуалните от днешния ден плюс няколко акцента от предишните:

Прекрасния албум Тук сме само лумпени. Извиняваме се.

„Не съм платен, мразя ви безплатно!“ via Румяна Ангелова.

Има още