Баба

Удивлява ме дори с начина, по който си тръгна.

След година и два месеца тъгуване по дядо, който според думите й “я заряза, и дори в сънищата й не се вясва, хайманата”, вчера сутринта за пръв път сама пожелала да излезе от къщата на вуйчо. Отишла с още две баби да пият кафе. Има ги на снимка – ухилени до уши, напечени от слънцето, с по чаша виетнамско кафе в ръка.

Днес през деня сама се изкъпала и си измила косата. Следобеда, както обикновено, легнала да дремне. И така и не се събудила.

Отиде си при дядо, най-после, както искаше. След близо 70 години заедно, тази едничка година раздяла я стопи, сломи, умори.

В антрето на къщата на майка ми, където се намира олтарът, мирише на градински рози, ябълки и ароматни пръчици. Дано, където и да си, да мирише по същия начин, бабо. И с дядо да похапвате сладки ябълки и да се дърляте и дразните по онзи си ваш начин. Взаимно, заедно, един до друг.

Във Виет Нам не казваме “бог да прости” или “мир на праха”. Казваме просто “споделям тъгата ти”. А всъщност тъга не трябва да има. Те отново са заедно.

Майка му

posted in: лично, обично | 3

Все гледа с нещо да те нахрани, гладен да не седиш. Върви след теб и покрива нещата с вестник, кърпа или друго, „да не се прашат“.

Винаги ще те похвали, каквито и грозни яйца да си боядисал, колкото и да си пресолил манджата. А когато самата тя направи някое великолепно ястие и я похвалиш, скромно отговаря: „Ами дано!“

Нещо ако я заболи, повече се притеснява да не те събуди, задето през нощта е отишла до кухнята за лекарства.

Винаги ти дава път, „път на младите“, казва. Прегърбена и мила, ако без да искаш я настъпиш – тя ти се извинява.

Днес има рожден ден. Навършва 79 години.

Дано ни е жива и здрава още много години.

Дано никога с нищо не я огорчим.

Разговор с баба

„Животът ми сега е безсмислен. Сама се утешавам, че не съм живяла напразно. Отгледала съм толкова деца и внуци, всички са добре образовани, не им се налага да разнасят стоки из града или да работят на нивата… По големите празници почти 50 души се събираме, с все внуците и правнуците. Разпределили са си седмицата и идват за по някой час да ме видят…

Но дядо ти го няма. И повече няма да го видя. Дори и в сънищата ми не се явява…“

„От едно село сме с дядо ти, но от две махали. Сватосаха ни – аз бях на 17, той на 18. Избор нямахме, какво разбирахме от живота? Ама ето нà, 67 години брак, 68 ще станат вече. Него го няма, но пак сме си женени и пак се брои…“

„Така е при нас, така сме виетнамците. Друго е на сърцето, но традицията определя да се кланяш и да се грижиш само за бащината си рода. Родителите ми, горките, нямаха син. Няма кой сега да се моли за тях. Аз последна жива дъщеря останах, най-малката. Доколкото можах, погрижих се, дето не ми е задължение. Докато съм още на този свят…

Но аз като си отида, кой ще се погрижи за тях?…“

„Дръжте се добре един с друг, с майките си, с хората около вас. Като ги загубите, няма връщане назад. Неслучайно във виетнамския език казваме за починалия, че е загубен. Защото той е загуба за околните, за близките си. Някой като си отиде, и да искаш да му се сопнеш, с нещо да му се похвалиш или да му занесеш нещо вкусно – не можеш; няма го вече.“

„Следващия път като дойдете, ще ви заведа в моята махала. Ако съм още жива, де… Ако ли не, така е било писано.“

Още за баба: Баба ми // Когато остарея…

Пряко включване от Виет Нам

Валута

Виетнамският донг е запазил многото нули след голямата инфлация, така че тук е лесно да станете милионер, че и дори милиардер. :) Можете да изчислите курса чрез някой онлайн калкулатор, но аз намерих по-бърз начин да обърна наум донгите в лева – вадя 20% от стойността и махам пет нули отзад (или умножавам по осем и махам шест нули, както ми дойде), така че 10 000 донга да са равни на 0,80 лв.

Още едва пристигнал и вече милионер…

A photo posted by Yovko Lambrev (@ylambrev) on

Банкнотите са полимерни, в това влажно време се слепват ужасно, от всички банкноти ни гледа все чичо Хо и затова доста си приличат, така че ги бройте бавно и внимавайте с нулите.

*

Придвижване

Заради лудия трафик предпочитаният вариант за придвижване си остава такси, а през последните години все повече популярност набират Uber и Grab. С Uber цената от летището до която и да е точка в града е фиксирана (например: от летище Nội Bài до Hà Nội излезе 265 000 донга с включена пътна такса, т.е. 20-21 лв или около 30% по-малко спрямо стандартните таксита), а в града се изчислява според брояча. Grab е местно мобилно приложение за такси, като предимството с тях е, че дават цената на курса преди да потвърдиш поръчката, така че шофьорът да няма сметка да те размотава из целия град на цъкащ таксиметър.

Прави ми впечатление, че спрямо последния път, когато бях тук (преди 5 години), шофьорите на автомобили са станали доста по-внимателни, независимо дали карат таксита или собствената си кола. Джигити си остават само моторджиите и пешеходците. :)

Continued

1 2 3 4 95