#Barcelovers: Странностите на барселонските жилища и изненадващата липса на копър и магданоз

Публикувано в: барселонско, обично | 2

*#Barcelovers е всъщност програма на каталунската община за популяризиране на Барселона, която предоставя актуална информация за културни и спортни събития и възможности за безплатни или значително по-евтини посещения на музеи и забележителности. Откраднах им името за тази (надявам се) серия от разкази, защото ми харесва играта на думи. 

Почти осем месеца от последната ми публикация тук и почти четири, откакто живея в Барселона. Не мога да повярвам колко бързо мина това време и с колко събития и емоции беше наситено. Нов живот на ново място и нови два езика, които да науча. Различни хора с техните порядки и обичаи. Европа, колкото близка и позната, толкова и шарена и разнообразна.

Рано ми е да кажа какво ми липсва от България. Близките и приятелите, разбира се, и то най-вече спонтанността на срещите и жестовете ни на внимание. Но не наричам това емиграция, просто местене. Защото каква емиграция е да отидеш на 2 часа и половина със самолет от мястото, където си живял досега, и да си позволяваш глезотията да прескачаш през три месеца обратно? (Да живеят нискотарифните компании, да пребъдат!)

Има още –>

Не се занимавам с политика, всички са мошеници, то все тая, гласът ми ще потъне

Публикувано в: обществено | 0

„Не се занимавам с политика“

Не, ти не се занимаваш с политика. Да гласуваш не значи да се занимаваш с политика. Да отделиш няколко минути в една неделя, за да отидеш до съседното училище и да пуснеш едно листче в една кутия – това не е политика, а упражняване на човешкото ти право на глас.

Замислял/а ли си се за думата глас в този контекст? Ако не гласуваш, все едно си ням, безгласен, без мнение, не съществуваш. И после някак си не е учтиво да мрънкаш какви хора управляват държавата ти и защо наоколо е толкова скапано.

Освен това дори да не се занимаваш с политика, тя се занимава с теб, във всеки аспект от твоя живот. Затова твоят глас е важен.

Моля те, изгледай този клип, ще ти отнеме 1 минута и 7 секунди.

Виж и сайта на инициативата – там със забавни инфографики ти обясняват защо има смисъл да гласуваш. Ако ти трябват още причини – инициативата „Ще гласувам“ с прости думички разбива някои митове и клишета.

Ако и след това не виждаш смисъл да се разходиш за 10 мин тази неделя (05 октомври) до избирателната си секция, тогава, ок, не чети нататък.

Има още –>

Когато душата похапва в „Параклиса“

Публикувано в: вкусно, прочетено | 0

Преди една година, когато покрай проекта за Мулти Култи картата на София ми се удаде възможност да обиколя и интервюирам най-различни и интересни хора от цял свят и да си говоря с тях за храната, корените и дълбоко пазените рецепти, се срещнах с Десислав Звънчаров, собственика на ресторант „Преди 10″. Безкрайно интересният ми разговор с него явно е оставил в съзнанието ми по-дълбоки впечатления, отколкото си мислех, защото една година по-късно, плахо следвайки крехките очертания на пътя, по който мечтая да вървя, вече мога да свържа точките. Дано ми стигнат силите, времето, средствата и волята да осъществя мечтата си, защото със сигурност ме очакват много приключения и нови светове. Каква е тя, засега няма да ви разказвам. Ще се чуе.

Вместо това ще ви разкажа за една книга. Десислав спомена за Пенка Михова и нейния ресторант „Параклиса“ във Варна още на първата ни среща. За огромно мое съжаление ресторантът вече не съществува и завиждам на всеки, който е имал възможността да го посети. Но някой ден, да е жива и здрава г-жа Михова, за мен ще е истинска чест да се запозная с нея и да й стисна ръката.

Когато душата похапва в „Параклиса“ на Пенка Михова е един невероятен труд, резултат на дълги години обикаляне, събиране, изследване, преживяване и пресъздаване на стари български рецепти и традиции.

Има още –>

Тази спонтанност…

Публикувано в: обично | 1

DSCF3073

Най-обикновен съботен следобед. Получавам съобщение от Вики: „Нали сте вкъщи? Ще мина да ви оставя нещо.“ Била на село при баба. Попита дали обичам орехи.

Идва по-късно и ми връчва тази чудесна цъфнала саксия с четирилистни детелини и пълна торба с еко-био-зелени неща, ухаеща на току-що откъсната мента (само малко ром, лайм и сода ме делят от мохитото :)) Имаше и бонус – бурканче с малко етикетче на капака, на което някой ръчно изписал м-ни. Сладко от малини.

Има още –>

1 2 3 4 92