Виетеписите на Габи и Владо – част пета

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част четвърта


Габи:

Навсякъде по заведенията на масата има кана със зелен чай и всеки може да си сипва, колкото иска. За фрешовете няма какво да се каже. Толкова много плодове има… По-лесно е да им изброя цветовете, отколкото видовете: ярко червени, розови, жълти, кафяви, оранжеви, зелени, сиви, черни.

Има един специфичен, който се въди през зимата – казва се дуриан и мирише на канализация. По-голям е от средна диня, отвътре е жълт, отвън – зелен, красив е, рошав, с рогчета… и има неповторим аромат. Може да „облагороди“ целия хладилник, ако го оставиш за малко без наблюдение. И той си има последователи, правят и десерти с него, но е забранен за пренос в транспорта. :))) Като онова неземно френско сирене…

Правят и всякакви сокове от кокоси и захарна тръстика, но най-популярната напитка тук като че ли си остава кафето.

 

Виетнамското кафе

Жабата, ако ще би и цялата
да ми я посипеш със захар,
пак няма да я турна в устата си.
Н.В. Гогол

Габи:

Предлага се зад всеки ъгъл и на всеки тротоар. В кафенетата се пие в специални чаши на два етажа – отгоре е запарката и чакаш да се изтече долу в стъклена чашка. А по улиците бабите и лелите носят готово, сварено вкъщи кафе в пластмасови бутилки. Слагат от него в чаша, добавят кондензирано мляко плюс половин кило лед и половин кило захар и… готово!

A post shared by An Pham (@inansroom) on

Владо:

Кафето тук е хубаво. Каубойско, с подкова. (За незапознатите с кулинарията на Дивия Запад – налива се вода в канчето и се сипват смлени зърна, докато подковата изплува). Абе, с две думи, отлично им е кафето на виетнамците. Има само един недостатък – не съм в състояние да го пия. Не понасям сладки течности. А местното кафе си е гарантиран диабет.

Не стига това, че първо слагат в миниатюрната чашчица 6-7 лъжички подсладено кондензирано мляко и чак тогава наливат кафето, предварително сварено у дома. Не стига, че после добавят още толкова лъжички захар. Това все още нищо не е. Това все още е поправимо. С това все още бих могъл да се преборя, заставайки до кафеджийката и изтръгвайки от ръцете ѝ млякото и захарта. Един несложен процес, ако се замислиш върху разликата в габаритите.

Та, значи, принуждаваш я да прибере онуй напръстниче, дето го водят чашка, и да ти даде по-голяма. Заставяш я да ръсне вътре повечко лед. Навиваш я, зверски озъбен, да я напълни с чисто кафе, черно като смъртта. Парираш поредния опит тайничко да го овкуси в съответствие с местните разбирания.

Сядаш на сянка. Отпускаш се. Наслаждаваш се на предвкушението. Палиш цигара. Сърбаш… и сълзите рукват в буен планински поток. Тая (самоцензурирано) е сварила кафето с черпак захар вътре!

Габи:

Проблемът е, че те не си представят как някой може да харесва горчиво кафе…

Владо:

Борих се. Бога ми, борих се. И след сто години, насън да ме бутнеш, ще мога да произнеса „Ка фе ден. Хон съа! Хон дъонг! Бан ко биет? Хон всякакъв дъонг, мамка му!“ (Чисто кафе, без мляко, без захар, разбираш ли?), при това с произношение, на което би завидял всеки императорски стипендиант от столичния Храм на литературата. И като награда за моята упоритост само за шест седмици успях да открия цели три места, където можеш да разчиташ на истинско, горчиво кафе. Но нали не си мислите, че с това мъките приключват?

Обичам да си пия кафето с глътка мляко. Най-обикновено, банално, студено прясно мляко. Да, ама млякото тук… да ви кажа ли или сами ще се сетите?

И де да беше само прясното мляко! Веднъж в един супермаркет открих големи пластмасови шишета с българския трикольор и с надпис на някой от човешките езици, че вътре страда в заточение световноизвестният лактобацилус. Изтерзан от жегата, реших да не чакам опашката пред касата. Извих врата на бутилката и люснах половината директно в гърлото.

Хората в оня магазин и до днес трябва да възнасят благодарствени молитви за свръхчовешкото ми самообладание. Инак не им мърдаше душът със сладък айрян…

Абе, какво да си приказваме, тук се продава дори подсладена минерална вода!

За ядене съм лесен. От половин век съм лесен. Системата на майка ми беше проста, но ефикасна. Ако чедото капризничеше над чинията си, оставаше без чиния. Чак докато семейството се събере отново край масата за следващо ядене.

Бедна ви е фантазията колко дисциплиниращо въздействие оказваше това върху растящия организъм. Днес не могат го уплаши никакви издевателства над здравия разум и храносмилателната система. Ни сепия, задушена в бананово сладко, ни пържени картофи, погребани под хълм пудра захар, ни кейк със соеви кренвирши, ягоди и лют пипер. Поема ги и зрителният му нерв не трепва! Ех, мамо, мамо, защо не разпространи методиката и върху сладките напитки?

Добре де, стига хленчене, марш към автогарата! Разправят, че тук някъде, съвсем близо, в съседния окръг, на максимум три часа с рейса и още половин пеша имало някаква фермичка, където не доели кравите направо в казани със захар.

ПП. Излъгаха ме, мръсниците!

ППП. Впрочем, оказа се, че такава ферма наистина имало, нещо повече, била в селце със същото име. Само дето селцето било на хиляда и кусур километра на север, до китайската граница. Или отвъд нея, не можах да разбера със сигурност.


Явно въпреки всичко двамата ми приятели така се влюбват във виетнамското кафе, че години по-късно в семейния си хотел в Ахтопол те започнаха да предлагат (единствени на българска земя) оригинално виетнамско кафе по автентична рецепта. И дори го кръстили на мен, хаха! :P – бел. ред.


Алкохолът

Най-твърдата валута
в света е течната.
В. В. Райчев

Владо:

Честно казано, акълът ни не побира как е живял тоя народ преди появата на хладилниците и най-вече на леда. Човек остава с впечатлението, че всеки десети тук се прехранва покрай твърдото агрегатно състояние на водата. В големите градове и в местата на масово туристическо нашествие направо гъмжи от колелета, мотори и „баничарки“, натоварени с лед. Поне в Юга е така. На Север потреблението е по-ограничено, макар че и тук не се оставят без лед.

Ледът е задължителна съставна част на която и да е течност, като започнеш от чая и кафето и свършиш с бирата. Да, бирата, колкото и странно да звучи. Ако не е ледът, ще трябва да я пиеш на екс. В тукашния климат всяка напитка, извадена от хладилника, става за употреба горе-долу минута и половина. След което, ако нямаш лед, я хвърляш.

Халбите се донасят с голямо колкото юмрук парче лед. Като се постопи, викаш келнера, той вади остатъка с щипци, пуска в чашата нов юмрук, а старият отива в голяма пластмасова или стиропорена кутия, където се охлаждат неотворени бутилки и кенове.

Така че пивото тук не е напитка за наслада, ами по-скоро средство за прочистване на организма, един вид спа за бъбреците. По-луксозните сортове май съдържат спирт. Така че ви съветвам да се придържате към зеления „Saigon“ и ханойската „Halida“. Предупредени сте!

Габи: 

От местните бири „Tiger“ и „Saigon“ са най-вкусни. Има и други, но са по-бульонести.

Виетнамци пият много бира. В ресторантите си поръчват направо каса, не се лигавят с една-две-три бутилчици.

Новогодишна елха от бирени шишета и кенчета

Харесват и коктейли. Младежите се събират на огромни компании и се забавляват. Всеки е мобилен заради моторите и нямат проблем със срещите. След това карат очевидно пийнали, но явно това не е проблем. Освен за късните пешеходци. :))

Владо:

Може да ви се види изненадващо, но Виет Нам се води винарска страна. Практически всичкото местно вино се прави в Да Лат, малък град в южната част. Самото градче е прекрасно, една такава petit belle France в планините, чуден климат, красива архитектура. В хранителния отрасъл, освен с виното, се слави и с млякото си. Ох, разбирам, че се отклоняваме от темата за виното, ама какво да правя, млякото по̀ им се отдава.

Да преминем непосредствено към Цар Алкохол. По-възрастните колеги сигурно си спомнят оня ужасяващ буламач от времената на братската икономическа взаимопомощ, който се наричаше Lúa mới.

Подтикнат от чувството за дълг, както и от сърбежа на вроденото си експериментаторство, което рано или късно ще ме вкара в гроба, прежалих малко джобни и много черен дроб, за да проверя дали тая адска смес не се е подобрила поне мъничко. И мога смело да изправя снага пред скептиците и томаневерниците и да провъзглася: Има! Има все още неизменни неща в тоя променлив свят! Дори ако във вихъра на боя изстреляте последния си куршум срещу врага, достатъчно е да имате под ръка бутилка Lúa mới, за да реагирате с присмех на опитите му да ви залови живи.

Реших тоя път да не дегустирам кобровка, гущеровка, жабовка и тям подобни скорпионовки. В студентските години, след тежък и продължителен запой и без да идваме в съзнание, бяхме изяли един такъв змей. Макар че нямам никакъв спомен за произхода му, може и корейски да е бил.

А за ония, които сме наплашили с горния отчет, има и светлина в края на тунела. И тя не е от идващия насреща мотор, ами от рома „Chauvet“. Става и за чай, и за коктейли, и за солова употреба.


>> Скоро и част шеста…

Виетеписите на Габи и Владо – част четвърта

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част трета


Храната

А улицата приклекна
и кресна:
“Плюскане дай!”
В. В. Маяковски

Владо:

Една от причините, които ни водят отново и отново в Азия, е местната кухня. Може гените, които отговарят в моя организъм за вкусовите усещания, да са прабългарски, не знам. Но не съществува национална кухня извън националните граници. И можете смело да ме цитирате: в Европа се сервират само пародии на азиатската храна.

Габи:

Представата ни за виетнамците, че се хранят едва ли не само с кучета, е не само остаряла, но и крайно непълноценна и неточна. Всъщност, ядат всичко! Готвят жаби, змии, крокодили, стриди, скариди, миди, омари, раци, охлюви, риби (жълти, бели, червени), октоподи, калмари, прасета, телета, крави, бройлери, кокошки, сладкопойни пилета, морски кончета, медузи. Продават и скелети на плъхове, но дали ги консумират на прах или свежи, нямам идея. :)

Посветените пък казват, че кучетата са деликатес (предимно на север) и че няма никаква опасност някой да ги предложи на турист. Или най-малкото този турист ще трябва да свали няколко финансови кожи от себе си, за да опита кучешко!

Няма да пробваме и медузи. Една сушена и не много едра струва около 300 долара. А един буркан, пълен с водка и мариновани жаби, морски звезди, морски кончета и някакви зеленини с неясен произход, е към 250 долара… Говори се и за митичен прах от тестиси на тигър, но до него сигурно се докопват само генералните секретари. :) На какви цени и по какви поводи, не питаме.

А иначе, виетнамците разхождат много кучета, по-скоро кученца. Харесват ги наистина. Истината е, че няма котки. :))) За двайсетина дни видяхме само пет измършавели екземпляра. Continued

Виетеписите на Габи и Владо – част трета

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част втора


Езици и пазарлъци

Габи:

Виетнамският език звучи много гласно и малко съгласно. Подходящ е за пеене. Интонацията е много важна при говорене. Ние сме стигнали до „добър ден”, „довиждане”, „благодаря”, „вкусно е”, „мерси, обаче не искам да си купя това ужасно нещо”… Но май не винаги нацелваме броя на гласните.

Владо:

Широко известен е фактът, че местната азбука е измислена от йезуитите. Като я разгледаш по-внимателно, проумяваш, че те са постъпили в Общността Иисусова, след като са ги изгонили от инквизицията. За садизъм.

От друга страна, какво да се прави? Все някак трябва да се предават графично всичките им дифтонги и трифтонги, барабар с интонациите, сътворени, несъмнено, от самия Враг на човешкия род.

Ето ви, например, думичката “ба”. В зависимост от изписването и изговарянето може да значи и конкретното “три”, и неопределеното “всеки”, и натъжаващото “остатък”. Както и – обърнете внимание – “жена”, “отрова” и “губернатор”.

Наблюдателни са пустите му виетнамци. Не можеш да им го отречеш. 

Габи: 

И за сетен път благодарих на Буда, че не разбирам местния език… Звучи глупаво, но в това е голяма част от очарованието на Азия. Ако схванеш какво си бръщолевят тези малки човечета, ще разбереш, че обсъждат най-банални въпроси. А така остава вкус на магия, на тайнство, на нещо неразгадано… Continued

Виетеписите на Габи и Владо – част втора

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част първа


Страната

Владо:

Конг хоа са хой чу нгия Виет Нам. Означава “Социалистическа република Виет Нам”. Само дето и помен няма от познатия ни социализъм съветски образец.

Габи:

Като цяло, страната е силно развиваща се, спретната, с европейски привкус в архитектурата, в туризма, в комуникациите. Нямат проблем с интернета – сигналът може и да е слаб, но във всяко кафене и хотел има Wi-Fi. Сякаш представата ни, че Виет Нам е джунгла, война, босоноги сламени шапки на велосипеди и Хо Чи Мин е адски остаряла. Тя си е реално древна, де. :))

На фона на малките хора и на ситните вещи и хралупи рязко изпъкват огромните нови хотели, бизнес сградите-небостъргачи (в Сай Гон), грамадното море, гигантските миди, корали, стриди, охлюви и раци, камарите боклуци, които изхвърлят по тротоарите (но които метат и събират редовно и неотменно – дори плажа метат по няколко пъти), чудовищните бугенвилии, палми и всевъзможни цветя и храсти, бухналите плодове, зелените подправки-храсталаци, огромните блокове лед, които трошат със сатъри, надвесените пагоди и банкнотите по 500 хиляди едната.

Интересно е, че няма монети, цените са „смразяващи“ – 100 000 донга са по-малко от 5 долара. Т.е. – като обмениш 50 долара и вече си милионер. :) На всяка банкнота грее ликът на Хо Чи Мин. Рядко се виждат обаче билбордове с лика на чичко Хо и някоя негова пътеводна мисъл.

Владо:

Сърпове и чукове, естествено, висят навсякъде като данък на традицията. Не се наемам да твърдя как е със свободата и братството, но равенството отсъства. Както и безплатната медицина. Държавното образование е без пари, но чужди езици например в училище не се преподават. Който иска да ги учи, си плаща като поп. Continued

Виетеписите на Габи и Владо – част първа

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха още преди две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани. 


Трафик

„… и смърт, и ад от вси страни!“
А. С. Пушкин

Владо:

Козината ми настръхна още на летището, а когато нещата опряха до излизане на сайгонските улици, направо свих уши, подвих опашка и се разпльоках на тротоара, докато локвата под мен се разширяваше прогресивно. Такъв бил, значи, Чапековият ад! Ужасно място, където няма нито един диван и само демони на мотоциклети преследват грешните кучешки души…

Габи:

Първото впечатление е дивият трафик. Е, няма слонове по улиците като в Шри Ланка, но мотори, мотори, мотори, велосипеди, автобуси – градски и туристически, коли, рикши. И всички свиркат, бибиткат, звучат! Спират внезапно и паркират навсякъде! Всички тротоари са техни, всички улици са техни, целият въздух е техен. Особено в големите градове. В курортите е по-хуманно.

Автомобилите са скъпи, малко са, предимно таксита се движат. Има и велосипедисти, но на тях човек изобщо не им обръща внимание. Има и рикши за пациентите – седалка, поставена отпред на колело. „Кочияшът“ върти педалите, а ти седиш пред него удобно и се кефиш. Ние не сме пробвали. Малко с колониален привкус е това удоволствие.

Пешеходците са почти, само и предимно чужденци. Много от които оцъклени. Няколко пъти помагахме на блондинки да пресичат. Continued

1 2 3 4 96