За оптимизма

posted in: лично | 1

Откакто обявихме на приятели и близки, че се връщаме не, ами продължаваме към Пловдив, наравно с радостните възгласи, от време на време отнякъде се прокрадва загрижена реплика: „Ама сигурни ли сте? Не сте ли прекалени оптимисти? То винаги от разстояние нещата изглеждат по-добре, а тука е такава кочина…“

Иска ми се да споделя следното:

И двамата не сме на по двайсет, отдавна. И двамата поотделно и заедно имаме някакъв скромен опит в бизнеса (последният път, когато получих заплата, беше преди 12-13 години), и това само по себе си не значи нищо, освен че рисковете и провалите не са ни чужди.

В същото време не искам и не си представям да живея с вечно песимистични очаквания за бъдещето. Ако се събуждам всяка сутрин с убеждението, че този ден ще е по-гаден от предния – ми по-добре да си тегля ножа, що ми е да мъча себе си и околните?

За настоящето сме си достатъчно реалисти. Не сме живяли толкова дълго извън България (10 месеца е просто малко по-дълга командировка), че да забравим кочината, пък и не сме спряли да следим ежедневните простотии.

Защо тогава? Не е от мъка по лютеницата, киселото мляко и баничките на леля Данче (а тя ги прави страшни, ама за това ще пиша отделно), нито защото не сме успяли да свикнем или не ни е харесало.

Причините са други, няколко, които съвпаднаха по време, но най-ярко се откроява една:

Има много работа за вършене.

За някои това е повод за отчаяние и причина за бягство. Ние започнахме да го виждаме като възможност именно когато малко се поотдалечихме.

Поздрави,
и до декември!

Барселонски маршрути: Бункерите на El Carmel

posted in: #barcelovers, извървяно | 0

Започнах тази поредица с идеята да ви отклоня от стандартния туристически маршрут на Барселона, но ето че започнах баш с едната от забележителностите на Гауди, парк Гуел. Смятам обаче това е да е по-скоро изключение, защото някъде в този блог вече споделих, че повече си падам по streetseeing, отколкото по sightseeing.

Да приемем, че освен през парка, вече сте минали през базиликата Sagrada Familia, къщите Batlló и Milà (известна и като La Pedrera), аквариума, стадиона и предългия списък от музеи и галерии, и вече се чудите какво да правите с останалото ви време от почивката. Нещо твърде малко вероятно, защото не мога да си представя на човек му доскучае в Барселона. Някъде все има някакъв фестивал – на квартала, на града, на уличната храна, на виното, на джаза и на какво ли още не. Ето, само през последната седмица имаше едновременно Oktoberfest, Jazz & Food и още един фестивал на барбекюто и рокендрола със звучното име Ribs & Shout.

И все пак, ако сте се оказали кутсузлии и сте случили на някакъв умрял период, ето и едно от моите предложения, което рядко ще намерите в туристическите пътеписи.

* * *

Бившите противовъздушни бункери на Барселона са построени през 1937 г., по време на Гражданската война в Испания. Намират се на върха на хълм Ровира (Turó de la Rovira), над парк Guinardó (карта), и предлагат най-добрата 360-градусова гледка над Барселона.

Continued

Барселонски маршрути: Квартална разходка до парк Гуел

posted in: #barcelovers, извървяно | 0

Предимството да се преместиш да живееш в рамките на Европа е, че тя е достатъчно малка, за да не се чувстваш емигрирал. Самолетните билети са евтини, разстоянията – къси, а конкретно Барселона е красива и слънчева дестинация и приятелите с охота ти идват на гости. :) По този повод реших да опиша маршрутите, по които ги развеждам или които им препоръчвам да се разхождат сами.

Започвам с един от кварталните ни паркове, както обичам да се шегувам, защото се намира само на 10 мин пеша от нас: парк Гуел.

Както вече споменах, не се произнася Гюел, а е по-скоро даже Гуель (но нали, не бива…). Има много приятна и напълно безплатна зона извън претъпканата от туристи монументална част (вижте картата на парка). Препоръчвам ви да започнете разходката от горния край на парка и лежерно да слизате надолу.

Continued

1 2 3 4 93