Барселона за туристи

Публикувано в: барселонско, извървяно | 1

Полети

Барселона е леснодостъпна дестинация за цяла Европа. На барселонското летище кацат всички популярни нискотарифни компании, за разлика от други дестинации, които пренасочват полетите на тези компании към по-отдалечени от основния град летища от селски тип.

От София до Барселона има три опции за директен полет:
Wizz Air – целогодишно, през ден;
Vueling – само от 15 юни до 15 септември, два пъти седмично;
Bulgaria Air – целогодишно, два пъти седмично.

Изборът на авиокомпания зависи от личните предпочитания, нужди и, разбира се, бюджет. Ако като мен ненавиждате храната в самолета и я избягвате, събирате багажа за дълъг уикенд в една раница и предпочитате да не плащате двойна цена заради допълнителни услуги, които не искате и няма да ползвате, то конкретно за София-Барселона изборът в почти всички случаи е Wizz Air. Най-вече откакто на 19 май 2015 г. въведоха фиксирани седалки. (Безплатно, ако системата автоматично ги избира, а тя все още учтиво слага пътуващите заедно едни до други и е много по-подредено и приятно от преди).

Другата уж нискотарифна компания Vueling лети само през лятото, часовете на полетите са по-неблагоприятни, а цените – понякога учудващо по-високи дори от Bulgaria Air.

За сравнение направих една справка между трите авиокомпании за двупосочен билет за почти едни и същи дати в началото на септември тази година:

Има още –>

#Barcelovers: Странностите на барселонските жилища и изненадващата липса на копър и магданоз

Публикувано в: барселонско, извървяно | 3

*#Barcelovers е всъщност програма на каталунската община за популяризиране на Барселона, която предоставя актуална информация за културни и спортни събития и възможности за безплатни или значително по-евтини посещения на музеи и забележителности. Откраднах им името за тази (надявам се) серия от разкази, защото ми харесва играта на думи. 

Почти осем месеца от последната ми публикация тук и почти четири, откакто живея в Барселона. Не мога да повярвам колко бързо мина това време и с колко събития и емоции беше наситено. Нов живот на ново място и нови два езика, които да науча. Различни хора с техните порядки и обичаи. Европа, колкото близка и позната, толкова и шарена и разнообразна.

Рано ми е да кажа какво ми липсва от България. Близките и приятелите, разбира се, и то най-вече спонтанността на срещите и жестовете ни на внимание. Но не наричам това емиграция, просто местене. Защото каква емиграция е да отидеш на 2 часа и половина със самолет от мястото, където си живял досега, и да си позволяваш глезотията да прескачаш през три месеца обратно? (Да живеят нискотарифните компании, да пребъдат!)

Това, което майка ми направи преди близо 30 години, е било емиграция – от Виет Нам в България, 8000 км далеч от дома и близките, във времена, когато всяка минута по телефона е била безобразно скъпа, а писмата и картичките пристигали след месеци. Сега майка си пуска видеочата на скайпа и докато прави сутрешната гимнастика, гледа внуците си във Виет Нам как вилнеят пред екрана, пита ги какво са закусили, а те й пеят новата песничка, която са научили в детската градина. С мен си чати, когато й щукне, а аз я питам как се сее магданоз в саксия и как се пържат немчетата, за да станат най-хрупкави.

Иначе всичко на новото място ми е интересно, изненадващо, в крайна сметка хубаво, но понякога недоумяващо. Защото дори да си бил няколко пъти турист на дадено място, една година да си проучвал цени и стандарти, да си следял новините из местните вестници, да си вниквал от разстояние в местните порядки и проблеми – съвсем друго приключение е да се сблъскаш на живо с особеностите на барселонския живот и да станеш истински #barcelover.

Има още –>

1 2 3 4 92